Камагра защити славата на българските мъже

Споделете ни в социалните мрежи...Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
0Email this to someone
email
Print this page
Print

Слав Михайлов, 52-годишен, от Варна

Всекидневието ни е пълно с примери за българки, които се омъжват за чужденци и заминават със съпрузите си по далечни страни. Моята история е обратната. На път съм да се обвържа с англичанка, която при това иска да живее с мен на село в Странджа планина .

Като много хора, които са родени и израстнали край морето, обичах да почивам в планината – сред свежест и прохлада, и най-важното – далеч от курортната шумотевица.

Бракът ми не потръгна и преди десетина години се разделихме с жена ми. Оставих й апартамента в града, известно време поживях във виличката сред лозята, а после много изгодно си купих къща в едно прекрасно селце, където вече се бяха сдобили с имоти няколко мои колеги от IТ бранша.

Освен нашата компютърна компания в селото има и малка “английска колония”. Три семейства млади британски пенсионери са се установили за постоянно сред прекрасната природа и много се чудят как е възможно такова дивно място да запустее и да няма кой един свестен път да прокара до къщите.

През уикендите и лятото селото се оживява – идват деца, внуци, гости, но ще излъжа, ако не призная, че през зимата ми е доста самотно. Макар че аз и в града съм все пред компютъра, работя по проекти на чужда фирма, така че не се налага да контактувам на живо с колеги.

Елън дойде на гости в едно от английските семейства и се
запознахме на вечерята, която те дадоха за нейното пристигане. Оказа се, че имаме много общи неща – почти еднакви професии, сходни интереси и вкусовe. И сме необвързани, макар и не първа младост.

Поех ангажимента да я заведа до морето, да й покажа страната и това лято преди 2 години ни сближи. Оказа се, че не е просто ваканционна авантюра. Продължихме да поддържаме контакт, а през зимата, Елън пристигна в селото и не се уплаши от натрупаните преспи сняг, воя на вълците в планината и прекъсването на тока. Тогава почнах да взимам Камагра. Тя казваше, че славата на българските мъже е известна дори на приятелките й в Англия. Били ме кръстили “Българския супермен” и се опитвали да изкопчат някаква пикантна информация. Не ми се иска да си припомням, че бившата ми съпруга и приятелките й не бяха толкова ласкави в отзивите за способностите ми.

Благодарение на Камагра мисля, че сега достойно защитих славата ни на балкански мъжкари. А най-хубавото е, че с Елън наистина прекарвахме чудесно и не ни се искаше да се разделяме повече.

Миналата година направихме проект за обновление на кьщата. Аз се заех да го реализирам. Тя замина за Англия да уреди служебните си ангажименти – уговаряше възможност за дистанционна работа като мен. Наистина беше решила да се съберем и живеем на село и, малко странно за нашите разбирания, самата тя ми предложи да се оженим.

Сега я очаквам да пристигне за събитието заедно със семейството си. Всичко в къщата вече е в ред, аз самият също – Камагра ми дава увереност за това.

В селото цари голямо вълнение. Десетината престарели баби са замислили да направят специална седянка, обсъждат гозбите и вадят от нафталина скътани носии. В запустелите кьщи се появиха някакви собственици, които потриват ръце в очакване на изгодни продажби на англичани. Защото Елън е казала, че цяло лято ще кани на гости приятелки – да ги запознава с българи, да разберат какво е истински мъж. Пък то си е вярно – спокойният селски жи вот и Камaгpa вършат чудеса.

borola
Споделете ни в социалните мрежи...Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
0Email this to someone
email
Print this page
Print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *